Гуру Нанак, подлагал учениците си на много изпитания, за да прецени тяхната проницателност и преданост. Веднъж придружен от Лехна(най-близкия му ученик) и двамата си сина, Гуру Нанак се натъкнал на нещо, което изглеждало като труп покрит с чаршаф. “Кой ще го изяде” - попитал Гуру Нанак неочаквано. Синовете му отказали, мислейки, че баща им не е на себе си. Въпреки това Лехна се съгласил и като отметнал чаршафа открил, че това е поднос със свещена храна.
Лехна първо я предложил на Гуру Нанак и на синовете му, а след това изял остатъците.

Виждайки това Гуру Нанак проговорил:

"Лехна, ти беше благословен със свещената храна, защото можеш да я споделиш с другите. Ако хората използват богатството, дадено им от Бог само за себе си или да го пазят, то е като труп. Но ако решат да го споделят с другите, става свещена храна. Ти разбра тайната. Ти си мой образ и подобие.”