Победоносният живеел в Шравасти в градината на Джетавана.
По това време в страната живеела жена на име Ненгамо, която се хранела с подаяния. Бедната жена, като видяла, че царят и целият народ на Бенарес даряват Буда и неговата община, си помислила: “Какъв грях съм извършила, щом съм се родила толкова бедна, че не мога да даря никакъв дар на Буда и с това да посея семената на благите заслуги?”
Много се разстроила Ненгамо и цял ден от сутринта до вечерта просила, но спечелила само малка монета. Още щом я спечелила, изтичала при търговеца на масло, а той й казал:
- За тази монета ще купиш много малко масло. За какво ти е?
Ненгамо, без да скрива истината, му казала всичко. Той я съжалил и й дал масло, достатъчно за един малък светилник. Зарадвана, жената забързала към храма.Поставила светилника пред Буда и казала:
- Поднасям този дар на Буда с молба по силите на тази блага заслуга да придобия в бъдещото си рождение светлика на мъдростта, за да разсея мрака на живите същества.
И като произнесла тази молитва, се отдалечила.
Другите светилници през нощта изгаснали. Светилникът на Ненгамо горял до разсъмване. На сутринта един монах дошъл да събере остатъците от маслото и видял един светилник да гори с ярък пламък. В този светилник маслото не свършило и не се смалил фитилът, като че току-що бил запален. Монахът си помислил: “Защо да гори напразно този светилник през деня?” и го духнал, но той не загаснал. Опитал се да го изгаси с ръка, но не успял. Хвърлил дрехата си върху него и пак не го изгасил.
Победоносният, като видял това, казал:
- Не можеш да загасиш този светилник. Макар да си мой ученик, нямаш силата да го загасиш. Дори да събереш водите на четирите океана и да ги хвърлиш върху него, светилникът пак нямам да загасне. Защото този светилник е запален с великата мисъл за доброто и за просветлението на всички хора.