Баджранджи Бхаиджан

  "Баджранджи Бхаиджан" е един невероятен, докосващ сърцето филм, който разказва за малкото пакистанско момиче Шахида, която е загубила способността си да говори при падане от скала. Скромното й семейство, живеещо в планините, търси всякакви начини да й върне способността да говори. Така майка й решава да я заведе в храма на светеца Хазрат Низамудин Аулия в Делхи надавайки се на чудо. По обратния път от Делхи към нейния дом, тя се загубва и влакът, в който пътуват заминава без нея. Детето остава само и беззащитно в град Курукшетра, но има късмета да срещне добродушния и изключително религиозен Паван Чатурведи, който е предан поклонник на бога - маймуна Хануман. Търсейки родителите й той я отвежда в дома, където живее, при Расика, която е учителка и има опит с деца. Семейството на Расика приютява малкото момиче в дома си и му дава името Муни.
След серия от смешни случки става ясно, че то е от Пакистан и е родено в семейство на мюсюлмани. Тогава Паван решава да върне малката Муни на нейните родители. Така започва неговия нелек път към родния дом на детето през пакистано-индийската граница, териториите, охранявани от пакистанската армия и тези на Азад Кашмир.
Филмът поставя вниманието на зрителя върху такива важни въпроси като необходимостта от толерантност между хората. Показва силата на вярата, доброто сърце и вътрешната чистота и колко са важни за духовното израстване на човека. Как пред силата на любовта не стоят ограничения като социална принадлежност, религия и националност.
Баджранджи Бхаиджан е филм за красотата на саможертвата в името на доброто, за силата на човешкия дух, който преодолява всички трудности, когато някой се бори за справедлива кауза, за необходимостта да живеем в един по-добър свят, свободен от предразсъдъци, егоизъм, религиозни дрязги, социално и национално разделение и злоба. За свят - чист като детската душа на малката Шахида, която със своята обич, доверие и светлина. Така излъчващата се от сърцето на детето чистота и светлина, тя успява да промени към по-добро всички, които среща и които се опитват да й помогнат. Изгражда мост между хора от различни религии и националности, както и да промени мирогледа на Паван Чатурведи, който чрез нея разбира, че Бог е един за всички, независимо как бива наричан, че пътищата към него са много и Той не е в хиндуистките храмове, даргасите или джамиите, а в добрите дела, детския смях, майчината обич, прегръдката, несломимостта на човешката вяра и надежда, в душата на всеки човек, тръгнал по пътя на справедливостта и мъдростта.

 

 

 

The Ron Clark Story/ Историята на Рон Кларк

Честно казано не знам откъде да започна. Дали от необикновената история на самия главен герой, от перфектната игра на Матю Пери (мой любимец още от  времето на сериала „Приятели“) или от децата актьори, блестящо справили се със задачата да почувстваме безнадеждността, несигурността, страха и отчаянието на подрастващите не само в Харлем, но и във всички подобни гета по света.
Сухите цифри показват 13 седмици на върха на на престижната Ню Йорк Таймс класация за книгата на Рон Кларк „55 Златни Правила“. През 2006 той открива свое собствено училище в Атланта, Джоржия. До ден днешен работи с деца от Харлем, показвайки им как да придобиват увереност, знания, себеуважение и спокойствие въпреки тежките им съдби.
Това обаче, което мен, ме интересува когато пусна “play” на един филм е той да бъде забавен, да бъде изпълнен с мъдрост и да бъде поучителен. Забавен, защото иначе ще изгубя час и половина; мъдър, защото според мен филмите са съвременният начин хората да си разказват истории и споделят опита си и поучителен защото когато посветим толкова време на нещо се надяваме да открием практически съвет, който да използваме в своето ежедневие.
„Историята на Рон Кларк“ не само съчетава всички тези компоненти, но и е един от малкото съвременни филми, които мога да гледам няколко пъти и да откривам нови и нови интересни елементи в него.
Във време, в което всичко е за еднократна употреба (включително и Холивудската индустрия), за мен „Историята на Рон Кларк“ е ярко изключение и винаги изплува в съзнанието ми когато приятел ме попита знам ли някой интересен филм, който си заслужава. И тъй като смятам посетителите на meditacia.net за свои приятели, ви го препоръчвам горещо. Най-добре бихте се насладили на филма в спокойна обстановка, бих казал дори медитативна, сами или в добра компания.
Има една символична сцена по средата на филма, когато Рон вече е спечелил доверието на учениците. Той седи зад бюрото си в сумрачната класна стая, а пред него белее една огромна торта с много незапалени свещи по нея и той приканва учениците да дойдат един по един и запалят своя свещ от нечия друга. В този момент се сещам за сравнението, което моят духовен учител Шри Матаджи често споменава - как нашата собствена вътрешна енергия Кундалини е като запалена свещ, от която ще се запалят много други свещи/Кундалини.
Като цяло девизът втъкан във филма е „Ако повярваш в себе си няма невъзможни неща“, а ние - Търсачите на Истината знаем, че всичко е възможно... Нали така?
Ако сте на лов за приятен и изпълнен със смисъл филм „Историята на Рон Кларк“ е чудесен улов, който ще остави във вас смесица от приятни усещания и желание за още.
Жоро Димов

 

"Лагаан: имало едно време в Индия" 2001 год.

режисьор Ашутош Говарикер, в главните роли:Аамир Кхан, Грейси Сингх и др.
Филмът разказва за жителите на едно малко селце в Индия, които по времето на английската окупация дръзват да се опълчат срещу агресорите и да защитят правото си на достойно съществуване. Предизвикани на облог от арогантен офицер, селяните се изправят в двубой с англичаните в непознатата за тях игра крикет, за да избегнат непосилните данъци.
Създателите на филма ни потапят в пъстрия вълшебен свят на Индия, показват ни прекрасните му ярки цветове, музика и танци. Истинската ценност на този свят обаче са прекрасните хора, макар и бедни и неуки, макар и принудени да изкарват хляба си с много мъка. С поведението си те показват как при всякакви обстоятелства човек трябва да действа единствено и само съгласно Истината, спрямо по-висшите Божествени закони. Смелостта и дързостта, с които те защитават общността ги водят до напълно заслужена победа. Истинските ценности са вътре в нас и те са това, което трябва да отстояваме независимо от положението, в което се намираме. Прекрасна актьорска игра, сценография, музика. Непременно трябва да се види!
Вили

 

 

 

„ Аватар“/” Avatar “ 2009г.

Има десетина филма, които мога да гледам по няколко пъти. Един от  тях е „ Аватар“/” Avatar “ 2009, на Джеймс Камерън.
Едно от основните неща, които ценя във филмите е израстването на героите. Освен това, в Аватар се представя по един уникален начин, голяма част от земната действителност- съществуването на различни типове хора и отношението ни към природата. Във филма има много послания и когато човек ги усети... остава без мисли. Това е състояние, характерно за една дълбока медитация. На тези, които не са гледали филма, пожелавам приятно гледане.
За тези, които са гледали филма но не са усетили състоянието  „без мисли“ препоръчвам първо да направят упражнението за Себереализация, от раздела “ Опитай сега “, в този сайт и отново да гледат филма. 
Успех!
Янчо

 

 

 

 

 

 

„Зелената планета“ /La belle Verte, The Green Beautiful/.

Един от любимите ми филми е френският филм  „Зелената планета“ /La belle Verte, The Green Beautiful/.  В него се разказва за една утопична планета, на която всички живеят много щастливо сред природата, помагайки си един другиго. Жителите на тази планета решават да изпратят някой от „своите“ на Земята, за да види как се развиват хората там. С много хумор е представен животът на Земята през погледа на жена от друга планета, на която хората са с  по-чисто съзнание. Филмът е много искрен и непретенциозен и предизвиква зрителя  по естествен начин да се замисли за ценностната система на съвременния човек, забавлявайки се същевременно. “Зелената планета“ представя как човек може да преоткрие своята по-дълбока и истинска същност и да се радва отново на простичките неща.

Поли