© Шри Матаджи Нирмала Деви

Нортхемптън, Англия - 6 юни 1978 г.
Трябва да има някаква причина да притежаваме рационалност. Защо Бог ни е дал разумност? Той не вярва в ценности просто ей така. Рационалността ни дава усета да разберем, че не можем да стигнем там чрез разумност, защото докато не ви се случи това нещо, няма да повярвате. Няма да повярвате в това, че тази разумност, от която зависите, която е ваша подкрепа, която сте вие... През цялото време си мислите, че вашата самоличност е завършена с рационалността и сте много рационални, гордеете се с това, и рационалността също. Тогава стигате до точката, където чрез рационалността ще разберете, че тя не е конят, който ще ви бъде полезен по-нататък. За това се ползва рационалността: от една страна, тя ви отвежда до точката, където мислите, че тя е решаваща или че не може да зависите от нея; от друга страна, рационалността ви дава поглед, гледна точка, която по-късно може да бъде свързана, когато станете реализирани.

Започвате да разбирате защо разумността трябва да бъде получена, така че тя е учител по един отрицателен начин, тя е учител на отрицанието, но е и разочарование, защото на човека е дадена свобода и той започна да използва свободата си, започна да използва рационалността си.
Когато стигне до тази точка, човек започва да зависи от мъдростта си, а мъдростта е равновесието между неговата емоционалност и рационалност, в центъра, между неговото сърце и неговия ум. Тя е център някъде там, в центъра или, може да кажете, в опорната точка. Така че ако сте прекалено в емоциите или прекалено в рационалността, трябва да се придвижете към центъра и да ги уравновесите. Само тогава сте в мъдростта и ето как бивате водени от мъдростта. Всяко крайно поведение вляво или вдясно, или зависимо такова, няма да ви отведе там.
Можете да разберете това дори чрез емоционалността. Човек, който е много емоционален, сякаш обича всичко; и какво става? Обича всички и си кара така с тази искреност подир тази любов и тогава осъзнава: "О, това не е радост. как можах да падна в това? Сърцето ми е разбито". По-добре е, че го осъзнава и така си връща главата. Обръща се към главата си, към ума си до такава крайност, че се отказва напълно от разбитото си сърце. Тя (мъдростта - б. пр.) е в центъра, в центъра на сърцето и на мозъка, като точка на въртене. Рационалността и емоционалността са две крайности, а в центъра е мъдростта. Та мъдростта е абстрактна дума, що е мъдрост? Попитайте някого: "Какво е мъдрост? Това ли е мъдрост? Онова ли е мъдрост?" Тогава как разбирате значението? Чрез отхвърляне, казвайки "не" - "Това не е мъдрост, не е мъдро; това не може да е мъдростта". Тук сте вие, вижте вашата емоционалност и вашата рационалност, когато започнете да задавате въпроси. Ето защо казах, че те са учители на отрицанието, в смисъл че ви водят към положителното. В смисъл че ви водят към реалността. Учат ви, че това не е правилното - вземете което и да е от вашите политически предприятия - политически, бих казала - защото те са политически институции. Вземете комунизма, вземете капитализма или всички тези видове "-изми", които са навсякъде около вас, всички екперименти, всички политически експерименти, които сте открили чрез рационалния си ум - те не могат да дадат решение.
Демокрацията се провали, комунизмът също се провали, всяка друга монархия се провали, по същия начин демонокрацията се провали, всичко се провали. Тогава осъзнавате дали има истина в това да се преминава през всички тези неща, това ли е начинът да се стигне някъде. Тогава започвате да разбирате: "Не, не, всички допуснахме грешки". Но това не е възможно за хората, които участват в недпреварата, за участниците в набягването не е възможно. Например, Аз не мога да говоря на бюрократи, защото те се държат за чантите, които носят; така някои са демократи, други са комунисти. Не зная що за мозъци имат. Така тези големи хубавци няма да я получат, защото за тях умът е идентифициран, наричат го съвършена политическа институция в целия живот и всеки трябва да влезе там. Ето защо когато всички тези различни идеологии и различни "изми" започнат да процъфтяват, откривате, че те не са достигнали никакъв разцвет и просто са изсъхнали. Те губят съществуването си, защото рационалността не ви дава пълната картина, не ви дава пълната представа докъде човек може да напредне с рационалността и колко бързо ще постигне резултат, какъв е резултатът. Онова, което очакваме, е да имаме радост.   
Но във всяка демокрация или в комунистическите страни, или в деспотичните страни, където и да отидете, ще откриете, че в хората няма радост, те са забравили даже как да се усмихват; трябва да им сложите инжекция, за да ги накарате да се смеят. Така че тази рационалност ви дава разбирането, че всички ваши старания или всички ваши начинания, които са родени чрез рационалността, не са осъществени. Показват нещо, но приключват, увяхват. Същото е и с емоционалността - хората вярват в Бог. Вие вярвате в Бог и щом някой каже, че е Бог, хората хукват подир него. Има мнозина такива луди. Даже онзи ден гледах телевизионно шоу, където показваха един мъж, който говореше, че е Христос, а беше последовател на Хитлер. И убиваше хора, правеше какво ли не, а имаше много последователи. И хората плачеха и ревяха за него, когато се изправи пред съда. Човек не може да обясни тези неща. Как се получават тези неща? Как може Бог да допусне това? И как биха могли хора, които говорят за Бог, да направят такова нещо?
Понеже си играят с емоционалността им, хората си мислят: "О, мога да понеса доста. Бих могъл да излекувам много хора. О, мога да се справя много добре, знаете ли. - разни подобни неща - Чувствам се много щасстлив с вас". Каква е ползата? Как се чувствате добре? Какво ви се нрави? Това е толкова фин вид откъсване от реалността, толкова фин тип, че даже не можете да си дадете сметка. Особено рационалните хора не могат, те са направени на глупаци най-напрад. Така наречените ориентирани към егото хора са първите, които са измамени с тази емоционалност, от всеки, които дойде при тях с емоции. Да, оплетен в силни емоции и със сълзи на очите, и да крещи като високоговорител, сякаш наистина ще умира. Подобен човек им се нрави, защото това уравновесява техния рационален ум, та падат в капана. 
Та този вид емоционалност може да стигне също до другата крайност - лудостта. Както се виждали, че хора, които пеят песни за раздялата, понякога ви разболяват, знаете. Отвратително, не зная как хората ги харесват. Наскоро един музикант дойде да Ме види и му казах да Ми изпее една песен. Той попита: "Каква тип песен, Майко, искате да чуете?" Отговорих му: "Изпей ни някаква песен за радостта". "Песен за радостта ли? - учуди се той. - Не сме създали нито една песен за радостта през последните двадесет години в тази страна".Нито една в английското общество или в западното, вижте. Попитах го няма ли някаква радостна песен. Той измъкна нещо отнякъде, което звучеше като плачене и хълцане. Попитах: "О, никъде ли няма абсолютна радост?"  
Само се замислете: емоционалността стигна до такива размери, че изгубихте чувството на радост, напълно. Вие не можете да зависите от подобна емоционалност, като тази в църквата, където отивате и виждате някого да стои на амвона и да приказва: "О, аз съм такъв, вижте, понеже мозъкът ми мисли, говори" - и цялата тази драма с емоциите, а вие си казвате: "О, какъв светец?!". И какво? Ако подобно нещо се приема, мога да ви кажа, че останалото е сигурно и то е, че ако подобно нещо ви харесва, трябва да знаете, че вие изобщо не стоите изправени пред реалността, не сте подготвени да застанете лице в лице с реалността, не искате да се изправите пред реалността. Може и се извинявате някакси за това, може и да го направите, но определено ще се определите така: "Не, аз съм прекалено рационална личност, прекалено рационален съм. Не мога, не мога да го приема, извън мене е, просто не мога" или може дори да кажете: "Аз съм англичанин с близнаци, не мога." Някой може да  каже: "Аз съм прекалено много индиец, така че не мога да приеме това или онова". Но когато казвате, че сте индийци, най-напред вие погрешно се идентифицирате и второ, отъждествявате себе си или с едната крайност, или с другата. Така че преди да започнете с вашето търсене, трябва да разберете себе си, в коя крайност се намирате. Много е важно да разберете тази част - къде се намирате преди да молите за Себереализация.
Другото нещо за Себереализацията е Кундалини. Специално за западния ум, който - трябва да ви кажа... Защо за западния ли? Защото вие все още не стигнали до този край на рационалността, където човек трябва да разбере, че той трябва да помоли за това и че истината няма да падне в нозете ви. Това тук не е клиника, която е отворена и където сте платили пари и отивате при лекаря. Вие тук не го питате дали имате температура, въпреки че сте му дали пари, и не търсите сметка: "Какво е това? Платих ви десет лири и досега нищо не ми се случи. Ами моето здраве?" Не можете да иисквате от истината нищо подобно. Това е трудно за разбиране от западния ум. Те се отнасят към Мен по същия начин, докато Аз рискувам хубавичко, получавайки нещо. така че трябва да ви предупредя: никой няма да падне в краката ви или да тича подир вас, за да получите вашата Себереализация, не. Това трябва да се разбере абсолютно от всички тук. Вие не можете да я купите. Не можете да платите за нея. Не можете да я контролирате. Не можете да молите за нея. Това е големият смисъл. Това нещо не могат да разберат човешките същества. Те никога не са правили така. Никога не са виждали нещо такова. За тях всичко е пазаруване. Така че вашият стил на пазаруване трябва да смени ритъма. Вие не си пазарувате Бог. Това няма нищо общо с шопинга.
Когато и да съм се срещала с хора, откривам това отношение в тях. Сякаш отивате до река Ганг да напълните стомна с вода и вместо да потопите стомната откъм гърлото, та да влезе вода в нея, вие я потапяте откъм дъното и после казвате: "Как така, Майко, не мога да я напълня? Трябва да има някакъв трик за това". Да, има - "Моля те, дай ми". Трудно е, защото сте свикнали да ви глезят. Даже докторите ви глезят. Говорят ви лъжи, даже и да няма нищо нередно, дават ви лекарства, инжекции..., защото въртят бизнес от това. Всеки глези някой друг в живота, но тук не става и дума за това. Няма нужда от глезене. Трябва да знаете, че онези, които идват заради вас, никога няма да ви оставят. Те го правят, защото искат да правят пари от вас, искат да ви измамят, искат да се възползват от вас. Никога няма да ви кажат (истината - б. пр.). Защо да го правят? Ако ви кажат истината, вие никога няма да им дадете пари, защото истината не може да бъде купена с пари. Те никога няма да кажат истината. Те ще обърнат внимание на вашите портфейли, на положението ви. На този етап тях не ги е грижа, че човешката раса е достигнала етап, където трябва да извърши скок. Тя трябва да извърши прелом. Трябва да стигне до това колективно съзнание. Трябва да стане един нов съсъд. Това е най-важното.
Те са много потайни, но ви привличат, защото се нравят на първичните ви сетива. Дори рационалността е първично сетиво в човека, Аз ви го казвам. Чрез рационалност можете да направите всякакви долни неща. Прекалено многото рационалност може да ви даде идея как да планирате, как да ограбите банка - колко съвършено може да е това? - как да ограбите банка, как да убиете президента, как да пречите на някого, който върши нещо добро. Това е твърде възможно чрез рационалността и хората изчакват чрез нея, без да чувстват никакво угризение на съвестта - "Е, какво толкова?". Така че някой даже ви се харесва с това рационално отношение към Бог - "О, трябва да познаеш Бог" - защото много пъти той гали вашето его: "О, какъв интелигентен човек. Много интелигентен човек си." - и готово, завинаги; "О, толкова сте начетен." - край, завинаги. Никога не вярвайте. Вие не можете да прочетете истината, нито можете да разберете Бог чрез вашето его. Ако имате подобни представи, не можете да стигнете до Него. Колко е чел нашият Господ Исус Христос, колко професури има Той? В кое училище е ходил? Ако попитате всички светци по света, който и да е от тях, колко са похарчили? Така че дръжте вашата рационалност навън - там, където просто си държите обувките. Бъдете смирени.
Това, разбира се, не се нрави, понеже рационалността глези вашето его, а егото е голям балон. Вие го натискате от едната страна, то се подава от другата и напада. И те са много умни, но Аз съм Майка. Аз съм Майка, така че знам как да го сваля бавно. Вие в никакъв случай не сте вашето его, нито сте суперегото; вие сте радостта. Вие сте вечни. Вие изгубихте, така че намерете. И не се спирайте на онези идеи. Аз ще ги премахна, но на базата на реалността, на реалността, а не на нещо фалшиво. Трябва да сте видели в историята, че когато и да се появи велик светец, когато и на Земята да дойде велика инкарнация, те не можеха да говорят с интелектуалците. Кабир Дас, бих повторила, който говореше без заобикалки, много беше прям, казва: "Пади пади пандита муракха вахен", тоест че чрез четене учените са станали пълни глупаци. А хинди поетите дори и днес го критикуват, че езикът му бил много вулгарен, много груб и че той бил недодялан човек, наричат го "култ". Каквото и да говорите, това го е казал той.
За вас това е огромна като Хималаите задача, мога да ви кажа, че вие се опитвате да решите проблема при всички тези рационални хора. Всеки уж е много способен. Те ще повтарят: "Аз вярвам...". А в какво вярвате, какво знаете? Познавате мъдростта ли? - "Вярвам, че това би трябвало да се направи така" - приказки. Какво знаете? Знаете ли, че даже един лист не се помръдва, не може да бъде помръднат от вас и от вашите дела, от вашите празни приказки и дрънканици, и че вие не правите нищо? Той го прави. Той е този, който движи всичко в този свят. Той е този, който управлява, организира. Той е този, който се грижи за всяко едно нещо; и Той е този, който ви е създал и е създал тази велика вселена; не сте го направили вие или вашата глупава рационалност.
Моля ви, опитайте, опитайте се да разберете, защото Аз искам да откриете онова, което е радост, което е красиво, което е красота - времето дойде. Времето ще дойде, вие ще дойдете. Ще дойде времето, но с вашата свобода сте развили такъв голям балон в главата си. Доста е трудно понякога - те може да дойдат и Божественото съществува в подобни хора, а те не знаят какво искат. А вие не можете да искате от Бог да изкристализира във вашите кости. Вие трябва да Го приемете - това е. Трябва просто да кажете: "Господи, Ти можеш. Нека ние просто влезем в Твоето царство. Нека видим сами какво е то". Елате с отворени умове. Но не можете да го направите с ум "Ние знаем, че това не е Царството Божие. Онова не е Божието царство и това не е Царството". Вижте за себе си, смирете се. Намерихте ли го до момента?
Наскоро един човек дойде и Ми каза: "Искам да се срещна с Бог. Не искам Себереализация". Сякаш са гласували за Него или са Го избрали. Искате да видите Бог? Кои сте вие? Този прост въпрос задавам. Как тогава изисквате? Какво сте направили? Заслужавате ли Го? Защо Бог да се среща с вас?
Най-напред вашето Себе трябва да бъде изчистено. Само в това огледало можете да срещнете Бог. Въпросът не е какво искате вие, понеже сме виждали хората от БиБиСи да обикалят из улиците и да задават въпроси: "Какво е това? Какво ще кажете? Какво трябва да кажете? Кажете". Това става за политически избори, разберете, или за да продадете някакви материали, но за Бог вашето мнение няма значение. Бог е този, който се разпорежда.